11 Декември, 2017

Реклама
  • Фото Журнал
  • Лайф
  • Списание
  • Здраве и Храна
  • Забави и Пътешествия
  • Критика
  • Мода
  • Текущите протести в Турция са знак на настоящите промени в държавата.

    Реклама

    Публикувано: 25 Юни, 2013
    от: Софийски-Вести Софийски Вести


    През последното десетилетие, ако отворите която и да е видна световна бизнес публикация, няма как да не сте прочели нещо за Турция. Ако не става въпрос за бизнес, няма как да не сте намерили статия за оживената художествена сцена в Истанбул, или растящия културен и плажен туризъм около Измир или Анталия, както и значението на турският ноу-хау в отношенията с Ирак, Сирия и Израел (както и на Балканите).

    С растящото икономическо влияние, Турция отново потапя пръстите си в световните дела, и за разлика от преди, републиката вече не се чувства принудена да спазва стрикно желанията на партньорите си в ЕС и НАТО.

    Някои политолози са нарекли тази нова увереност на възраждащата Турция “неоосманизъм” – а други настояват, че това не е нова политика, а е естественото поведение за 16-тата по големина икономика в света.

    Някой икономисти твърдят, че южната ни съседка ще влезе в броят на десетте най-голями икономики в рамките на още едно или две десетилетия. Въпреки това, пртотести – като тези на площад Таксим –показват, че Турция далеч не е толкова политически стабилна отколкото изгелжда. Безпрецедентният икономически успех временно подтисна дълго траещия дебат за самата идентичност на турската република.

    Никой не може да предвиди бъдещето, но едно нещо е сигурно: налице е дълбока промяна в Турция.

    Народ между Европа и Азия

    Като наследник на босфора, Турция винаги се е смятала като държава която е разпъната между два континента и две култури. Това уникално местоположение е оформяло хамелеонския характер на турската политика от векове; политика, която варира между европейската или азиатската идентичност.

    Още при завладяването на Константинопол под командата на Мехмет II през 1453г., младата империя бързо поема много византийски (т.е. Европейски) характеристики които подпомагат нейната експанзия в стария континент. Въпреки това, век по-късно, когато Сюлейман чука на вратата на Виена, Турция е в ролята на уверенна, азиатска империя – една, която вече не изпитва нужда, нито страх, от стария континент. Турция се връща обратно към Европа през Танзимата през 19ти век, период, когато османският елит отчаяно се опитва да спаси разпадащата се империя и когато подражава на европейското гражданско законодателство и конституционната монархия. Това не бе успешно, но амбициозните цели са свидетелство за турската политическа мощ.

    Тези периодични промени в турския мироглед са добре документирани, но нито една не е толкова очевидна като реформите на Мустафа Камал Ататюрк, който е бил убеден, че новсъздадената турска република се нуждае от повече европеизация, а не по-малко. Под негово ръководство, Турция приема латинската азбука, закрива текета, приема силно националистическа позиция и ограничава религиозната свобода в опит да модернизира и обедени новосъздадената национална държава.

    През 20-ти век, докато Русия (а, и след 45-та година, цяла Източна Европа) се отделечава от “буржоазния” запад, Турция се приближава до нея. Следвайки тази траектория, Турската република се присъедини към НАТО през 1952 г., и започва да се придвижва към членство в ЕС (официялно подава тази молба през 1987 г.). Дори и днес, съседката ни продължава да е известна с нейните огромни семейни холдинги, които доминират в икономиката (както и в политическия живот). Фамилните имена като “Сабанджъ” или “Коч”не са просто династии, а цели десети от БВП на Турция.

    За по-голямата част от 20ти век обаче, за Европа, Турция беше младши партньор в периферията на икономическият интерес, не по-различна от назадничевите Гърция или Португалия (но разбира се, много по-населена).

    Но за последните две десетилетия, Анатолия се трансформира, и за първи път от повече от век, много турци започват да се съмняват в ангажимента си към европейската идея.

    Нова световна сила

    Турция е в разцвет: икономически, културено, и политически; страната отново се чуства като равен партньор с могъщите държави в региона. Тя вече не е само важна зареди местоположението си, или фактът че е 18-тата най-многолюдна страна.

    Основата за този успех бе поставена още през 80-те и 90-те от тогавашният премиер Тургут Йозал, който започна да реформира икономиката с масивни приватизации на държавните предприятия. Въпреки това, човекът, дошъл да символизира новата Турция е настоящият премиер Реджеп Тайип Ердоган, който в момента е в третия си пореден мандат.

    Докато последните две десетилетия България се справяше с посткомунистическият си преход, между 1990г. и 2010г. турската икономика се е утроила до €1.01 трилиона (виж графиката). Средният стандарт в турция (измерен като БВП на глава) се е удвоил; като разликата между двете се дължи на значителното нарастване на населението.

    През 1990г. Турция е имала 54мил. граждани, днес тя има 74мил.. Турската република има девет града с население от над един милион и три с над 800,000. Самият Истанбул се е удвоил през последните две десетилетия и има близо 14 милиона жители (на равно с метрополите на Париж и Лондон). Като финансова столица на Турция, градът има като жители общо 28 милиардери по данни от март 2010 г., и е на 4-то място в света след Ню Йорк (60 милиардери), Москва (50 милиардери) и Лондон (32 милиардери), според списание “Форбс”.

    Това новооткрито богатство позволи на правителството да вложи пари за нови инфраструктурни проекти. В момента Турция изгражда високоскоростна железопътна мрежа за да свърже проспериращите градове на страната. Ключов проект е тунелът “Мармарай”, железопътен тунел под Босфора, който е насрочен да се отвори в рамките на следващите две години. Междовременно, има проекти да се построи трети мост над босфора, и най-голямото летище в света (което ще обслужва Истанбул и процевтяващата национална авиолиня “Търкиш Еируейс”), както и нов канал междо Черно и Мраморно Море за да се облекчи натовареността на Босфора.

    Турската култура цъфти заедно с икономиката. Турски телевизионни сериали, като “Листопад” или “Перла”, доминират на Балканите и в арабския свят. Последният епизод на “Перла” е бил гледан от близо 60мил. хора в Египет. През 2011г. Турция привлече повече от 31,5 милиона чуждестранни туристи, което я поставя като шестата най-популярна туристическа дестинация в света. Истанбул в момента кандидатства за домакинството на Летните олимпийски игри през 2020г., опитвайки се да победи Мадрид и Токио за престижното събитие.

    Тези статистики лесно обясняват успехът на г-н Ердоган, особено пред очите на по-бедните турци от Анадолската вътрешност на страната, и той жъне успехите на процъфтяващата икономика. Подробен доклад на “Блумбърг Бизнесуик” обяснява, че Ердоган “постига деликатния политически трик: да удовлетвори бизнес елитът на Турция, и въпреки това все още да изглежда като популист в очите на голяма част на електората.” – нещо изключително рядко в политиката.

    Тази безпрецедентна подкрепа, даде възможност на амбициозният политик да започне ключовите реформи, както в националната, така и в международната политика на страната. Въпреки това, не всеки приветства промените на г-н Ердоган. През последното десетилетие турското общество е станало все по-поляризирано: между Републико-любящя, светски елит и по-традиционните, религиозни поддръжници на г-н Ердоган, предимно от провинцията.

    Промени в Анкара, Резервираност в Истанбул

    Партията на Ердоган (ПСР, или “Партията на справедливостта и развитието”) се счита за умерено ислямска по характер – но това не означава, че не е имало никакви скандали покрай тази тема. Самият Ердоган бе осъден на десет месеца затвор (от които той е излежал по-малко от четири месеца) през 1999г. за рецитиране на провокативно стихотворение в г. Сиирт, което съгласно турския наказателен кодекс е считано за “подбуждане към религиозна и расова омраза”.

    Две години по-късно той създава ПСР, и пратията печели убедителна победа на изборите през 2002г., като е взела близо две трети от местата в турския парламент. Година по-късно, след промени в закона, той бе оставен да ръководи като министър-председател, въпреки присъдата му от 1999г..

    В три последователни мандата като премиер, Г-н Ердоган прави големи, демократизиращи промени на турските институции, включително училищата и армията. В последния случай, той успя да обуздае армията, която исторически се е самовъзприемала като защитник на наследството на секуларизма на Ататюрк, и (на няколко пъти) организира преврати за да гарантира, че тези принципи остават непроменени. Дори и днес, успоредно с този процес (известен като “Скандалът Ергенекон”), повече от половината от адмиралите на Турция са в затвора, заедно със стотици други генерали и офицери. По последни данни, един на всеки пет турски генерали, днес е в затвора.

    Въпреки съмнителни тактики, използвани за реформиране на старите елитни държавни институции, има общ консенсус сред политолозите, че крайният резултат е по-свободна и по-демократична Турция. Силата на елита и на генералите е намалена, и е отстъпила мястото си на гласа на народа. Проблемът е, че народът не е единен (и то от дълго време), и имат противоречи цели.

    Успоредно с тези наследили идеите на Ататюрк турци от западните провинции, процъфтяващата икономика през последното десетилетие е дала гласност на милиони други турци, които сега имат нарастващи очаквания и за пръв път искат – и имат възможност – да спомогнат за оформянето на бъдещето на своята страна. Този нарастващ конфликт между тези две противоположни групи може да се види по улиците на Истанбул днес: на Таксим и на масовите митинги на ПСР.

    Близо век на безспорна доминация на кемализъмът в турската политика, сега е под въпрос. Независимо от резултатът на протестите, или дори на икономическите перспективи на страната, трайното наследство на ПСР и Г-н Ердоган е изгревът на една нова визия за страната. Без значение коя страна печели на края, начинът по който тези две групи ще се конкурират и ще правят компромиси по между си, ще оформи бъдещето на Турция, както и на целият регион.


    Снимка: Босфорски мост в Истанбул, свързва два континента: Азия и Европа. В снимката се виждат новите небостъргачи в европейската половина на градът.

    
    Добавете Коментар:

    Няма Коментaри... за сега.