11 Декември, 2017

Реклама
  • Фото Журнал
  • Лайф
  • Списание
  • Здраве и Храна
  • Забави и Пътешествия
  • Критика
  • Мода
  • Липсата на нова партия и нов лидер ще доведе до нужните промени в сферата на правосъдието.

    Реклама

    Публикувано: 15 Март, 2013
    от: Софийски-Вести Софийски Вести

     

    — Човек, когато се усъвършенства, е най-доброто от животните, но когато се отделя от правото и правосъдието, той става най-лошото от всички.

    –Аристотел (Превод от Англ.)

     

    Последният четвърт век на българската история е турболентна епоха изрисувана с пъстрите характери на нашите лидери. Те включват: амбициозният летец обърнал се в икономист, 68-годишният дете-цар, украинският син на бивш секретар на БКП, и бившият бодигард на Тато. Те са известни също като нашите премиери: Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, и Бойко Борисов.

    Въпреки тяхните противоречивни кариери, тази група успя да постигне невероятно много. Те превърнаха България в държава-членка на Европейския съюз и НАТО. Заедно с това, те осигуриха права, доскоро недостъпни на средния българин. Те направиха коренни промени в законодателството на нашата република, и направиха, поне част, от нужните реформи, за да се обърне стагнацията, която беше обхванала икономиката ни от средата на70-те, чак до 90-те години.

    Материалания живот на средният Българин, вероятно никога не е бил толкова висок, освен за пенсионерите; Градовете са пълни с нови блокове, молове, ресторанти, и дискотеки. Далеч са спомените на редиците за хляб и мляко, както и спомените за инфлация и фискална катострофа, особенно за младите.

    За съжеление, това не е цялата картина. Въпреки всичките ползотворни промени, България прекара миналите две десетилетия в морално безредие,  политически цирк, и граждански хаос. Всякаш, всички политици са извън контрол. Всичко се краде. Всичко се строи некачествено. Всички са безотговрни. Всички гледаме отчаяно към „нормалните“ държави и се чудим „Защо България е толкова… не-нормална“.  На края на деня, народа траябва да плаща сметките за грешките на нашите политици.

    Всичко това се струпва на гърба на народа  и всяка четвъта година България драстично изкоренява управляващата партия и въвежда нов мандат от нови лидери. Тази отчаяна традиция, досега беше единствената реална възможност българското общество да наложи справедливост и ред в страната. Така, България се качи на влакчето на ужасите, и драстично изпробва анти-комунизъма на СДС, либерализма на НДСВ, (уж) социализма на Тройната коалиция, и строгите икономии на консервативната ГЕРБ – всичко това в рамките на 15 години. Точно заради този политически хаос, ние строихме-спряхме-достроихме-и-пак-спряхме Белене… и още не знаем какво ще става там.

    За пръв път в демократичната ни история, няма нова партия, нов лидер, или нова идеология която „ще спаси страната“.  Единственият избор е да преизберем хора които отново ще започнат (или ще продължат) да ни водят безотговорно. За щастие, масовите протести показват, че България не е съгласна с това. Но, ако не може да намерим и изберем  нови хора, как ще наложим контрол върху държавните органи, освен чрез редовни протести?

    Има само един отговор: промяна в правосъдието.

     

    Протести свалиха правителството на Бойко Борисов. Също така, през 90-те години, протести свалиха ръководството на БСП и избраха СДС и Иван Костов, като министър-председател. Снимка: „козмен“

    Протести свалиха правителството на Бойко Борисов. Също така, през 90-те години, протести свалиха ръководството на БСП и избраха СДС и Иван Костов, като министър-председател. Снимка: „козмен“

     

    При такава криза с изригващи улични протести, политиците неизбежно ще бъдат принудени да обърнат внимание на съдебната система – единственото доказано нещо, което може да осигури надежден отдушник за публичния гняв, и единственото нещо, което може да потуши българското разочарование от политиката. Драстична реформа в сферата на правосъдието е нещото, с което ЕС редовно притиска България. Всяка година Европейския съюз изпраща доклади за ситуацията в страната ни. Ако слушаме политиците, ЕС е изключително недоволен от корупцията и оргазнизираната престъпност у нас. Но, ако прочетем докладите, ЕС е изключително недоволен от счупената ни съдебната система. Те посочват корупцията и оргазнизираната престъпност като, симптоми на грешките в съдебната система.

    Неудобната истина е, че България не е по-склонна към корупция и престъпност от другите държави. В „нормалната“ Франция, Жак Ширак отиде на съд за обвинения в корупция, включващи злоупотреба с публични средства от времето му като кмет на Париж. На 3 юли 2012 г., френската полиция нахлу в резиденцията и офиса на Никола Саркози като част от разследвания, че Саркози е участвал в незаконно финансиране на политическите си кампании. Този месец в „нормалната“  САЩ, депутат се съгласи да си признае за обвинения в измама, заговор, и лъжи. Едно от престъпленията е, че той е използвал около $ 750,000 от парите на кампанията му за лични разходи, които включват покупки на старите шапки на Майкъл Джексън и кашмирени пелерини. А, преди две години, гувернаторът на щатът Илинойс бе осъден в опит да продаде освободено място в американския Сенат.

    Българите, не сме по-крадливи, или по-хитри. Разликата е, че в по-богатите страни, съдебната система работи, и редовно пречи на разграбването на държавата. За това, те са и по-богати. В тези държави, изборите, не са единствената институция която може да накаже упрвляващите.

    Хората не сме перфектни, и не сме винаги почтении. По цял свят има политици, които показват грозните страни на човешката натура. За това, не може да разчитаме изцяло на избраните от нас депутати, премиери, или „граждански надзорници“. Смешно е да търсим и нова партия, която да е перфектна и без грешка. Дори ако се намери отговорен и почтен министър председател които никога не краде или лъже, тове не е достатачно. Тук, ние говорим за цяла държава: един човек, независимо от неговата позиция, не е достатачно. На нас ни трябват и дузина министри, стотици депутати, стотици директори (от АПИ до ДКЕВР), стотици кметове, и буквално хиляди под-министри, секретари, и служители които трябва също да бъдат недвусмислено отговорни и почтенни. Нито Франция, нито Америка, нито България могат да гарантират такова нещо. За това, последните няколоко избори са били и толкова незадоволителени. До сега България изпрактикува една форма на демокрация, където крайният ефект беше създаването на мини диктатури, които ни управляваха в продължение на четиригодишните си периоди, без никакви реални проверки на действията им. Редовните, и горе-долу честни избори бяха единственото, което успя да придвижи страната напред. Това безпорно е демокрация, но в една изключитлено брутална и примитивна форма.

    Нашата конституция обаче, колкото и неперфектна, не е изобщо толкова примитивна. Това е момента, когато властта трябва да я приложи ефективно. Това означава, че България трябва да пренасочи надеждите си към промяна в съдебната система, а не към илюзиата за нови партии, „исландски модели“ или „морални политици“. Такива неща не съществуват.

    Този процес ще бъде изключително труден. Едва ли има нужда да припомням,че днес самите прокурори и съдии също са корумпирани и безодговорни. В някои аспекти, прокуратурата прави българското общество дори още по-бясно, отколкото самите политици.

    Това не е причина да се предадем обаче. Сегашните мечти за магическо увеличаване на ниските пенсии и заплати, или драстичната „национализация“ няма да имат траен ефект. Те са опасни лепенки върхо специфични грешки и недостатаци, които политиците създадоха. Те няма да предотвратят бъдещи конфликти,  даже ще ги засилят и изострят.

    България, за да има бъдеще, трябва да се превърне в държава където закона стриктно се спазва и всички които нарушават закона, са ефективно преследвани и наказани от независими прукорори и съдии.  Дори и днес, със сегашните съмнителни закони, ДКЕВР успя да назове 17 съставени акта срещу ЧЕЗ. Това показва, че ако съдебната система работеше както трябва, днешната криза успоредно с цените на електроенергията, можеше да бъде много по-различна. Ако беше и независима, сегашните обвинения към ЕРП-тата щяха да се преимат по много по-различен начин в Чехия, Австиря, и ЕС.

    Най-важното е, че със ефективна и независима съдебна система, като тази описана в конституцията, всеки ще се изправи пред реалния риск за необосновани действия. Рискът няма да бъде евентуална загуба на изборите, а ще бъде фискално наказание или затвор. Човешката алчност показва, че това ще се окаже по-силна спирачка на съмнителните действия на политиците.

    Песимизмът диктува, че настоящата криза ще доведе до популистки и грешни решения, които ще успокоят сегашните протести, но ще отворят пътя на днешната политическа структура да продължи както и до сега. Или, още по-лошо, нова партия ще дойде на власт, и ще позволи на днешните политици тихо и спокойно да се оттеглят от политическия хоризонт, без да се налага да отговарят за техните грешки.

    Първата дума в заглавието на статията обаче е „Оптимистът“. Оптимизмът диктува, че тази криза ще даде нужния тласък да се създаде институция, която редовно ще гарантира, че всички ще следват правилата (колкото и неперфектни те да са), или ще поемат последствията, ако решат да правят точно обратното. Оптимизмът диктува, че днешните протести няма да бъдат за каквото ни се иска, а за каквото ни трябва. А това което спешно ни трябва в България, е съдебна система която работи.

    
    Добавете Коментар:

    Един Коментар
    1. M says:

      Отличнчна Статия – Напълно подържам тезата,че имаме вопиюща нужда от Истинска Правораздавателна Ситема!